Недоспиването действа като наркотик. Защо?
През младите си години доста хора подценяват значимостта на съня и биоритмите. Те считат, че постоянно имат задоволително сила, с цел да се оправят в рискови случаи на недоспиване.
Последното обаче работи като опиат, провокирайки приучване. Звучи ви необичайно? Сега ще ви разбираем.
Допаминът и хормонът на съня мелатонин работят в противофаза. Мелатонинът потиска интензивността на допаминовите неврони. Ако ние ограничим работата на мелатонина, т.е. до късно седим на ярко, салдото мелатонин-допамин се накланя в интерес на последния.
През деня допаминът се натрупва, а чувствителността на центъра на награждаване се покачва, изключително при хората в преддепресия и меланхолия. Понижаването на равнището на допамина ускорява дневната унесеност и води до фрагментация на съня.
Влошава се работата и на ред хормони – да вземем за пример лептин. Намаляването на удовлетворението от деня води до това, че чувствителността на допаминовата система за награждаване става по-висока и човек има предразположеност към занимания вечерно време.
Поради това заспиването става мъчно. Човек се стреми да удължи положителното самочувствие, което се демонстрира у него вечерно време. Оттук недоспиването е неизбежно.
Хората постоянно не спят и лягат късно , защото мозъкът им обезверено се пробва да изстиска повече допамин през вечерните и нощните часове. Всякакви удоволствия вечер са „ по-вкусни “, когато мозъкът отделя повече допамин.
Съгласете се, че еклерът и сериалът вечерно време ви се костват по-сладки и по-интересни. Поради това хората неумишлено са привличани от „ късните занимания “. Колкото по-малко наслади има денем, толкоз по ни се желае да се забавляваме вечер. Както споделят някои – „ да си поживеят най-малко вечерно време “.
Поради това казусът е в незнанието на тази взаимозависимост. Нормализирането на режима става чрез пренастройване на дневния график.
Ако недоспивате систематично , внезапно се трансформира количеството на допаминовите D2 рецептори. При това равнището на допамина остава същото. Колкото повече бодърствате, толкоз по-силно се намалява равнището на D2 рецептора.
От други проучвания знаем с какво е рисково понижаването на количеството на D2 рецепторите: то покачва риска от импулсивно държание, приложимост на опиати, затлъстяване, хазартни игри и други Ниското количество на рецепторите води до намаление на удоволствието от живота и способността да се учим от грешките си.
Тези промени засягат и мисленето. Анализ на игра на шах демонстрира, че отвън зависимостта от вашия хронотип, заран се вършат по-обмислени ходове, а вечерно време – тактиката на игра е по-бърза и рискована.Заключение:
1. Повече удоволствия заран и денем. Колкото повече удоволствия, другарство и резултати са налице през този интервал от денонощието, толкоз по-малко ни притеглят храната и обществените мрежи вечерно време. Помнете – дефицитът на удоволствия води до нарушение на съня.
2. Разтворете необятно „ вратата “ на съня. Тя има две крила. Първата е мелатонинът – доста светлина заран и денем, ограничение на светлината вечерно време. Втората е умората. Трябва да се натоварвате задоволително – физически и умствено. За да заспите, би трябвало да сте добре изтощени.
3. Утрото е по-мъдро от вечерта. Когато би трябвало да вземате решения, а те са свързани с оценка на риска, предлага се да ги вършиме единствено заран. Наистина утрото е по-мъдро от вечерта.
4. Вечерта е по-творческа. Промяната на чувствителността към допамина на другите рецептори, натрупването на допамин води до по-висока импулсивност, спонтанност, креативност и творчество. Най-важното е да творите на бюрото, а не да търсите наслаждение в хладилника или в бара.
Последното обаче работи като опиат, провокирайки приучване. Звучи ви необичайно? Сега ще ви разбираем.
Допаминът и хормонът на съня мелатонин работят в противофаза. Мелатонинът потиска интензивността на допаминовите неврони. Ако ние ограничим работата на мелатонина, т.е. до късно седим на ярко, салдото мелатонин-допамин се накланя в интерес на последния.
През деня допаминът се натрупва, а чувствителността на центъра на награждаване се покачва, изключително при хората в преддепресия и меланхолия. Понижаването на равнището на допамина ускорява дневната унесеност и води до фрагментация на съня.
Влошава се работата и на ред хормони – да вземем за пример лептин. Намаляването на удовлетворението от деня води до това, че чувствителността на допаминовата система за награждаване става по-висока и човек има предразположеност към занимания вечерно време.
Поради това заспиването става мъчно. Човек се стреми да удължи положителното самочувствие, което се демонстрира у него вечерно време. Оттук недоспиването е неизбежно.
Хората постоянно не спят и лягат късно , защото мозъкът им обезверено се пробва да изстиска повече допамин през вечерните и нощните часове. Всякакви удоволствия вечер са „ по-вкусни “, когато мозъкът отделя повече допамин.
Съгласете се, че еклерът и сериалът вечерно време ви се костват по-сладки и по-интересни. Поради това хората неумишлено са привличани от „ късните занимания “. Колкото по-малко наслади има денем, толкоз по ни се желае да се забавляваме вечер. Както споделят някои – „ да си поживеят най-малко вечерно време “.
Поради това казусът е в незнанието на тази взаимозависимост. Нормализирането на режима става чрез пренастройване на дневния график.
Ако недоспивате систематично , внезапно се трансформира количеството на допаминовите D2 рецептори. При това равнището на допамина остава същото. Колкото повече бодърствате, толкоз по-силно се намалява равнището на D2 рецептора.
От други проучвания знаем с какво е рисково понижаването на количеството на D2 рецепторите: то покачва риска от импулсивно държание, приложимост на опиати, затлъстяване, хазартни игри и други Ниското количество на рецепторите води до намаление на удоволствието от живота и способността да се учим от грешките си.
Тези промени засягат и мисленето. Анализ на игра на шах демонстрира, че отвън зависимостта от вашия хронотип, заран се вършат по-обмислени ходове, а вечерно време – тактиката на игра е по-бърза и рискована.Заключение:
1. Повече удоволствия заран и денем. Колкото повече удоволствия, другарство и резултати са налице през този интервал от денонощието, толкоз по-малко ни притеглят храната и обществените мрежи вечерно време. Помнете – дефицитът на удоволствия води до нарушение на съня.
2. Разтворете необятно „ вратата “ на съня. Тя има две крила. Първата е мелатонинът – доста светлина заран и денем, ограничение на светлината вечерно време. Втората е умората. Трябва да се натоварвате задоволително – физически и умствено. За да заспите, би трябвало да сте добре изтощени.
3. Утрото е по-мъдро от вечерта. Когато би трябвало да вземате решения, а те са свързани с оценка на риска, предлага се да ги вършиме единствено заран. Наистина утрото е по-мъдро от вечерта.
4. Вечерта е по-творческа. Промяната на чувствителността към допамина на другите рецептори, натрупването на допамин води до по-висока импулсивност, спонтанност, креативност и творчество. Най-важното е да творите на бюрото, а не да търсите наслаждение в хладилника или в бара.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ